„НЕКА БЪДА ТВОЯТА ЕСЕН” („ПУСТЬ БУДУ ТВОЕЙ ОСЕНЬЮ”)
Станка Михайлова Пенчева (1929-2014 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Димитър Дянков
Станка Пенчева
НЕКА БЪДА ТВОЯТА ЕСЕН
Не можах да бъда
твоята пролет:
друг окърши клоните нацъфтели.
Не можах да бъда
твоето лято:
друг се къпа
в реките горещи и бели.
Нека бъда твоята есен!
Ще тежа във ръцете ти, златна и зряла,
ще се стича в сърцето ти моята сладост
и кръвта ти ще стане
вино есенно, младо.
Дрехата си ще ти постилам
като жълта, затоплена шума
и укротена, и намилвана
до теб ще лежа безшумно.
Няма да има пролетни мълнии,
юлски горещници няма да има:
със кротка нежност ще те изпълня,
с ябълков дъх и със нещо без име.
Сякаш с леки есенни паяжини
ще те оплета целия…
И една сутрин ще видиш смаян:
сняг е паднал.
И ние сме побелели.
Станка Пенчева
ПУСТЬ БУДУ ТВОЕЙ ОСЕНЬЮ (перевод с болгарского языка на русский язык: Димитър Дянков)
Не успела я быть
твоей весной:
другой обломал ветки расцветшие.
Не успела я быть
твоим летом:
другой купался
в реках горячих и белых.
Так пусть буду твоей осенью!
В руках твоих я замру золотой и спелой,
в сердце твоё потечёт моя сладость
и кровь твоя станет
вином осенним, молодым.
Одежду свою постелю
жёлтой, согретой листвой,
и, укрощённой и обласканной,
лежать буду рядом безмолвно.
Не будет весенних гроз,
июльского удушья не будет:
тихой негой тебя исполню,
яблочным дыханием и чем-то ещё без имени.
Будто лёгкими паутинами
свяжу тебя всего...
И как-то утром ты увидишь изумлённый:
снег выпал.
И мы поседели.